Крихбаум: "Надявах се на предпазни клаузи"

България и Румъния носят отговорност за Източното разширяване

"За разлика от предишни години езикът на сегашните доклади е по-честен и назовава ясно недостатъците", казва Гунтер Крихбаум, председател на комисията по европейските въпроси в Бундестага. Тези проблеми обаче, като например констатирания и този път недостатъчен политически ангажимент в борбата срещу корупцията, се повтарят във всеки един от досегашните доглади. Означава ли това, че мониторингът на Европейската комисия не постига целите си? Гунтер Крихбаум:

"Не бих твърдял подобно нещо. Мониторингът е необходим и трябва да бъде продължен. На мен обаче ми се искаше да видя въведени предпазни клаузи, най-вече що се отнася до България", заяви председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага.

Мониторингът е ноебходим

Той аргументира искането си не само с неразрешените от години проблеми в правосъдието, но и с въздействието, което имат неуспехите на България и Румъния върху по-нататъшния процес на разширяване на ЕС:

"Ако двете страни не преодолеят пропуските, най-вече в правосъдието, то това ще ограничи възможностите за преговори в тази област при бъдещи фази на разширяването на ЕС. Това засяга най-вече Хърватия, която ще бъде много по-строго оценявана, отколкото други страни в миналото. Така че България и Румъния трябва да са наясно с отговорността, която носят за региона".

Председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага Гунтер Крихбаум заяви, че не може да си обяси, защо Европейската комисия не е пристъпила към строгите мерки, които по принцип са предвидени в процеса на наблюдение. А що се отнася до исканията на някои румънски и български политици за прекратяването му, Крихбаум е категоричен:

"Това би било пълна глупост. Докато има недостатъци, които съществуват, има нужда и от посочването им. Мониторингът може да бъде прекратен едва тогава, когато се изпълнят онези изисквания, които впрочем трябваше да бъдат изпълнени още преди членството на двете страни в ЕС. Това е изключително важно, но се забравя много често", припомни председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага.

Повече чувство за отговорност у политиците

Крихбаум, който е член на ХДС, заяви, че новото правителство на Бойко Борисов би трябвало да постави борбата срещу корупцията и организираната престъпност на първо място сред приоритетите си. Дали обаче едно правителство на малцинството може да гарантира необходимата за изпълнението на брюкселските критерии политическа стабилност и консесус в страната? "Аз лично не бих изключил това", гласи отговорът на Гунтер Крихбаум, чиято партия ХДС членува също както ГЕРБ в Европейската народна партия. Аргументите му:

"Членството на България в ЕС беше цел на всички партии. Ето защо изпълнението на критериите на ЕК сега би трябвало да е задача на всички тях и то така, че от това да спечелят гражданите на България. А това означава и вътрешнополитически реформи. Страната, например, се нуждае от нов НПК, нещо, което беше блокирано в миналото от парламента. В този смисъл аз очаквам повече чувство за отговорност от новите български депутати", заяви председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага Гунтер Крихбаум. Източник:

DW

Автор: М. Липчева / Редактор: С. Гяуров

Кризата гони българските работници от Великобритания

През последните три месеца на 2008-ма броят на подадените молби от български и румънски граждани за разрешителни за работа във Великобритания е спаднал с една пета в сравнение със същия период на предходната година.

Все по-малко българи търсят препитание в Обединеното кралство
Британската статистика регистрира най-големия отлив на източноевропейски мигранти откакто през 2004 година страната отвори трудовия си пазар към бившия комунистически блок. Островът вече не е привлекателен за гражданите на държавите от първата вълна на разширяване на ЕС. През последните три месеца на 2008-ма броят на регистриралите се на работа в Обединеното кралство от страни като Полша, балтийските републики и Словения е намалял с 47% в сравнение с година преди това.
Макар и в по-малка степен тази тенденция се забелязва и при идващите от България и Румъния, за които все още важат трудови ограничения. През октомври, ноември и декември на 2007-ма 10 105 българи и румънци са поискали разрешителни за работа. Година по-късно тази цифра е намаляла с близо 2 200 души.

Причини за намалелия интерес

Почетният консул на България в Шотландия не е изненадан. Проф. Николай Желев, преподавател в бизнес департамента на университета в Дънди, обяснява какви са мотивите на българите:

Икономическата криза - главна причина за отлива на мигранти
„Курсът на лирата спрямо лева се промени почти с 30 процента и валутата, която заработват нашите имигранти, вече няма тази покупателна способност в България. Това е една от причините. Втората е намаляването на броя на незаетите работни места в сферите, в които българските работници се реализират. Намирането на работа в строителството, обслужването става по-трудно. И това са двете основни причини за намаляване на броя на желаещите да работят във Великобритания”, изтъква проф. Желев.

Имигрантите от Източна Европа намаляват, но притокът на хора от страни извън ЕС продължава да бъде силен. Преди дни британското правителство обяви, че се готви да въведе по-строги изисквания за наемане на високвалифицирани чуждестранни работници. От кандидатите за работа ще се изисква магистърска степен и уверения, че са получавали най-малко 20 000 паунда годишна заплата. Въпреки че са граждани на Евросъюза, българските експерти също са зависими от това, дали бъдещият им работодател може да им извади разрешително за работа.

Какви са новите планове на Лондон?

Чужденците във Великобритания работят предимно в сферата на земеделието
„Както и преди, част от тези мерки са излишни. През 2007 година също беше наложена квота за работници в селското стопанство за българи и румънци - при положение, че тази квота беше толкова голяма, че така или иначе не можеше да бъде изпълнена. Донякъде това има психологически, политически ефект за успокояване на общественото мнение, че държавата взема мерки да контролира пазара на работна ръка и да защитава интересите на своите граждани. Основната причина, разбира се е, че в момента няма работни места в тази област. Тук са най-големите съкращения. Това ще е причината, поради която наши специалисти, предполагам, биха предпочели да останат да работят в България”, посочва проф. Желев.

Дали отливът на чужденци ще се усети и в британското земеделие? Проф. Желев: „Не толкова в селското стопанство. Там винаги е имало голям недостиг на работна ръка. Друг е въпросът, пак поради падналия курс на лирата спрямо българския лев, колко желаещи ще има да дойдат да работят, да изкарват 2/3 от това, което са изкарвали миналата година - разбира се, обърнато в български левове”, изтъква пред Дойче веле почетният консул на България в Шотландия проф. Николай Желев.
Автор:Андрей Владов
Източник:dw-world.de
Желаете да споделите нещо по темата,не се колебайте и коментирайте на воля.Коментари в този Блог са напълно свободни и не се модерират или трият.